Необичайното поведение невинаги се дължи на шок. Вижте в края влиянието на зъбите ( и казаното на страницата "Психични разстройства").
Задълбочавайки се в това , което беше обяснено на страницата "Психични разстройства", Хамер ни казва, че когато страдаме от някаква сериозна трудност в живота си, можем да развием заболяване на даден орган, ако не знаем как да го преодолеем бързо. Колкото повече време прекарваме с проблема и колкото по-интензивно го преживяваме, толкова по-сериозен става той. Можем да се разболеем от рак на панкреаса, на белия дроб или на черния дробһттр://....
Ако, когато сме под въздействието на голям шок, получим друг шок, тогава навлизаме в психично заболяване.
Психичното заболяване се появява, когато имаме повече от един неразрешен шок едновременно. Когато, без да сме разрешили един проблем, получим друг сериозен, също непредвиден. В зависимост от това какви жизнени сътресения имаме, ще имаме едно или друго психично заболяване.
(Ние не сме изолирани същества: семейството обикновено е важна част от произхода на проблема и е удобно то да се развива заедно с пациента).
Любопитното е, че докато сме "луди" (защото имаме два или повече неразрешени шока), не развиваме никакво физическо, органично заболяване (всеки от неразрешените шокове би трябвало да предизвика заболяване в съответния орган).
Сякаш тялото, когато получим повече от един шок, е също толкова объркано (дезориентирано), колкото и ние, и затова не развива последователен, конкретен, материален отговор. (Това обяснява защо психично болните хора боледуват по-малко, имат по-малко ракови заболявания например).
Всички ние имаме различни емоционални, жизнени, неразрешени сътресения. Единственото нещо, което отличава хората, наречени "луди", от хората, наречени "нормални", е интензивността на тези сътресения (и следователно на техния дисбаланс).
(Възможно е да нямаме етикет, защото не сме ходили на психиатър, за да го получим).
Откритията на Хамер обясняват подробно какви жизнени сътресения предизвикват какви психични заболявания (мания за преследване, чуване на гласове, натрапчиви мисли за след смъртта, непрекъсната словоохотливост, непрекъсната вътрешна словоохотливост, донжуанизъм, нимфомания, аутизъм, анорексия, агресивност, фригидност, аменорея, астма, усещане за летене, усещане за притиснатост, ...).
Взема се предвид и редът на възникване на тези сътресения, хормоналното състояние на човека, полът му и дали е десничар или левичар. Това означава, че промените в хормоналния статус (андро-менопауза, противозачатъчни таблетки, други хормонални лечения...) ще променят състоянието на пациента.
Хамер препоръчва да се подхожда много внимателно към психично болните, като им се помага да преодолеят шоковете, които носят. Тъй като те се отстраняват, последният шок може да бъде много сериозен и евентуалната му фаза на възстановяване да бъде много трудна за контролиране. Нека не забравяме, че докато има няколко неразрешени шока, няма материализация, но ако има само един, ще има.
Хамер стига дотам, че препоръчва в някои случаи да не се предприема намеса поради неочакваността на развитието им и сериозните симптоми, които могат да се появят във фазата на разрешаването им (във фазата на оздравяване).
Нека не забравяме, че има два начина за справяне с шоковете:
Решавайте ги ефективно, материално. Реален случай: учен, който цял живот се бори да бъде признато неговото откритие, един ден успява.
Неудобен случай: той навлиза във фазата на разрешаване със съответните симптоми, в цитирания случай "фулминантен инфаркт малко след получаването на признание".
(За наше успокоение нека не забравяме, че не фактите ни разболяват, а начинът, по който ги приемаме. Ако сме неразбрани учени, не е сигурно, че ще умрем в деня, в който откритията ни бъдат признати).
Не да ги решаваме ефективно, материално, а нематериално, духовно, да "растем". Вместо да спечелим борбата, която водим с ближния, ние преставаме да ѝ придаваме значение, приемаме ситуацията като израз на божествената воля или просто спираме да мислим за нея и се посвещаваме на други неща.
Много терапии могат да ни помогнат в това. Важно е да не забравяме, че трябва да възстановим връзката си с безкрайността (
вж. тук). Всяко симптоматично лечение (лекарства, хоспитализация) е полезно само докато постигаме напредък в разрешаването на произхода на разстройството.
Ако лудостта е причинена от шок, колкото по-ранна е възрастта, на която е започнало разстройството, толкова по-голяма отговорност за състоянието на пациента носят родителите и роднините и те са първите, които трябва да подобрят състоянието му.
Пациентът вероятно е в стабилно състояние, в рамките на необичайната ситуация. Морската вода, като много мощно лекарство, вероятно ще го подтикне да промени това състояние по непредсказуем начин (както казва Хамер) и да навлезе във фази на оздравяване със симптоми, които в някои случаи могат да бъдат тежки. Ето защо при тези психични състояния изглежда, че човек трябва да бъде изключително предпазлив с морската вода или изобщо да не я използва.
Ако пациентът е приемал повече лекарства от необходимото, морската вода е идеална за детоксикация на организма.
При алкохолизъм морската вода е полезна не само за облекчаване на махмурлука (детоксикация), но и за намаляване или пълно премахване на зависимостта.
Първото нещо, на което трябва да обърнете внимание, е състоянието на зъбите. Изтъкнатият д-р Адлер в книгата си ( пълна тук) разказва за много случаи на хора, които са "излезли от психиатричната клиника" само чрез отстраняване на зъбите, които са създавали проблеми, и че преди това е имало лекари, които са отказвали да лекуват който и да е пациент, за да не губят собственото си време или това на пациента. В книгата има специална глава по тази тема: "Има ли психиатрията нещо общо с полетата на дразнене?"
(В него се използват термини от невротерапията, които може да не бъдат разбрани от човек, който го прочете за първи път). Тук има просто въведение в невротерапията.
Тук (в долната част на страниците) информираме за промените в този уебсайт. |
Работа в процес. |
