За да живеем добре, както е обяснено в тази друга статия, трябва не само да разбираме правилно болестите (знаейки какво обяснява Хамер), но и да имаме правилен общ подход към живота си (който е и най-простият и ефикасен).
Мисля, че последното е добре описано с метафората за чадър.
Има два начина за поддържане на чадъра изправен, неподвижен и балансиран:
държейки го с два пръста за върха, като по този начин оставя собствената му тежест да го изправи.
Избутване на краищата на ребрата. Работи се много (сега се избутва повече от един прът, който е останал ниско, после още един, ...) и с лош резултат, защото чадърът винаги се движи небалансирано. (Ако хванем чадъра за дръжката, правим същото усилие, както при избутването на краищата на пръчките, работим същото, но от друго място).
Първият вариант съответства на този, който поставя Бога в центъра на живота си (не само на думи), а вторият - на този, който се стреми да поддържа равновесието в живота си чрез "трикове", да знае много неща, но не и най-важните.
В телесен аспект поддържането на равновесие при всички променящи се обстоятелства на живота (околна среда - студ, жега, ... -, взаимоотношения - кавги -, социална ситуация - безработица -, ...) е поддържане на здравето.
Балансът на тялото и душата е предпоставка за много и добро действие. Ако сме болни, малко можем да направим. Ако сме здрави, но лесно се разстройваме, също няма да направим много добро, защото губим времето и енергията си и тази на другите.
Чадърът е нашето тяло и душа. Поддържането на тялото в равновесие (здраво) ни помага да поддържаме душата в равновесие, но може да не е достатъчно.
Двата пръста, с които държим чадъра, са двата отговора на двата основни въпроса: кои сме ние и какво правим тук (ние сме Божии синове, ако сме кръстени, и сме в благодатта, и сме тук, за да прославяме Бога).
Не е от полза да имаме здраво тяло и живот без трудности, ако не знаем на какво да го посветим или го посвещаваме на неправилно нещо, като онзи, който взема (без да знае) крадец за спътник.
Тези две истини са в основата на нашия добър живот:
те ни помагат да поддържаме равновесие във всички неизбежни трудности в живота;
те ни служат, за да решим какво да правим с предишния баланс.
Тези две истини са най-важни. Света Бернадет (Лурдската ясновидка), която видяла Девата на 13-годишна възраст, но все още била неграмотна и не можела да изучава религиозната доктрина, била допусната до първото си причастие, защото поне знаела тези две истини.
Ако не познаваме тези две истини, колкото и пари, здраве, слава да имаме, те няма да ни направят щастливи: "с тази нова книга, кола, работа, курс, терапия,... най-накрая ще бъда щастлив" (ами не, винаги нещо "липсва", защото сме създадени за безкрайното (*) и само тези две истини ни "свързват" с него) (**).
(*) "Ти си ни създал за Теб и сърцето ни е неспокойно, докато не почине в Теб". Изповеди на Свети Августин, I, 1, 1.
(**) Освен че трябва да знаем тези истини, трябва да ги прилагаме на практика ("вяра без дела е мъртва вяра", Яков, 2, 24).
Тук (в долната част на страниците) информираме за промените в този уебсайт. |
Работа в процес. |
